За периода 2011 – 2015 г. най-голям дял от необслужваните експозиции заемат отпуснатите кредити към корпоративни клиенти и експозициите на дребно, изобразени графично в абсолютен и относителен дял на фигура 3. За този период в абсолютен размер експозициите към корпоративните клиенти намаляват до 2013 г., след което отчитат леко увеличение през 2014 г. и драстичен спад до малко над 508 млн. лв. през 2015 г. Тенденцията на покачване и спадове се запазва и в относителните размери. За първите четири години от периода експозициите към предприятия отчитат ниво от 77– 79% от общия размер на необслужваните кредити и средно десетпроцентов спад до 68,75% през 2015 г. За разлика от тях при експозициите на дребно почти през целия период се наблюдава обратна тенденция – стойностите в абсолютен размер намаляват, а в относителен се увеличават. Най-ниската стойност в абсолютна сума е през 2015 г. (над 226 млн. лв.), през която е отчетена и най-високата стойност от 30,69% в относителен размер. По отношение на потребителските кредити загубите по необслужваните експозиции намаляват през целия период и достигат най-ниска стойност от малко над 226 млн. лв. за 2015 г.
Новини от страната и чужбина
Fibank в подкрепа на българския бизнес
Пловдивските новини, които не трябваше да пропускате през седмицата
Здравето е тема, по която винаги има куп мнения и …
Руският олигарх Дерипаска е пред фалит заради санкциите от САЩ
Причината за положителния спад при двата вида необслужвани кредити може да се търси в приложението на Базелските стандарти. Базелските акорди въвеждат строги регулации по отношение на кредитирането, а банките от своя страна затягат изискванията към кредитополучателите и подобряват нивото на събиране на просрочените задължения. Също така причината за спада на лошите кредити се дължи и на комбинацията от свито кредитиране и прочистване на портфейлите (включително и цедиране на вземанията) на банките във връзка провеждането на стрес тестове.
Рисковите експозиции, които се класифицират като загуба, са с просрочие над 180 дни. Те са експозиции, при които поради влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя се очаква задълженията му да се класифицират като несъбираеми, независимо от частичната възстановителна стойност, която може да се реализира в бъдеще.
На фигура 4 са изобразени данните за петгодишния период 2011 – 2015 г. Рисковите експозиции, класифицирани като загуба, достигат най-високи стойности от 74–75% към корпоративните клиенти през 2012 г. и 2013 г., след което трендът показва намаление, т.е. данните в относителен и абсолютен размер се движат пропорционално, докато при експозициите на дребно се забелязва обратна зависимост – докато абсолютният размер расте, относителният дял намалява и обратното. Изключение правят само данните за 2015 г. В абсолютна стойност средният размер на загубите от отпуснатите кредити към корпоративни клиенти възлиза над 5,3 млрд. лв., а от експозициите на дребно над 2 млрд. лв.
Може да се обобщи, че обемът на лошите кредити, класифицирани като „необслужвани експозиции“ за разглеждания период, се свива. Изключение прави относителният обем на експозициите към домакинства, които към края на 2015 г. бележат ръст с около 10%. Подобна тенденция се забелязва и при най-проблемите експозиции – регистрирани като загуба. Положителният аспект е свързан с намаляващото ниво на „лоши“ кредити към корпоративни клиенти от 2013 г. насам. При домакинствата, подобно на необслужваните експозиции, се усеща леко увеличение.
Като цяло за разглеждания период показателите за качеството на активите се подобряват, като съотношението на необслужваните кредити намалява през 2015 г., докато покритието на тези кредити от провизии срещу загуби по кредити се увеличава, което отразява най-вече промените в корпоративния портфейл. Относително високите капиталови буфери, изисквани от Базел III, и повишените провизии за кредитен риск осигуряват известно успокоение преди извършването на комплексната оценка на банковата система, включваща преглед на качеството на активите и стрес тест.
Финанси 